Мишо и Тошо вече са от отбора, пазаруваме общо пийване за вечерния огън и Мишо ни отвежда до едно от смолянските езера, където разпъваме първия палатков лагер. В гората е доста оживено – навътре сред дърветата се чуват поне още три лагерни компании. Гаргата организира групичка за дърводобив и не след дълго седим край огъня и бъбрим по любими теми. В главата ми се е запечатал трупометърът от ujas.org, който Тошо обявява за свой основен източник на информация. Все пак се занимава с комикси, а и Калвин и Хобс са ни общи любимци. Някъде към 1 до огъня спира такси, едно любезно момче изскача и ни пита дали имаме пластмасови чаши, готов е да ги плати. Ние нямаме – нито платени, нито безплатни – той ни кани на техния огън, качва се в таксито и изчезва в боровия мрак. Смях!
Закусваме с усмихнати резени диня, после мием усмивките на чешмичката – не помня да съм яла диня така от дете, даже малко преигравам.
В Смолян търсим банички, хапваме на пейка в парка. Докато се опитвам да си направя айрян, практически установявам здравината на станиолените капачета на местното кисело мляко. Пак смях и хартиени салфетки. Матиас си пазарува бг музика за подарък вкъщи – няколко диска с мацки в носии и един на Азис. Лили Иванова отказа да си купи.
Оставяме Мишо и Тошо – всяко сбогуване е малко тъжно, те дори и рейса за Пловдив са си изпуснали вече – толкова не бързаха да си тръгват.
