Приказка за враната – история с продължение

Преди две лета отидох на обичайното си за онези дни море, което продължаваше поне месец, на къмпинг на Южното Черноморие с едно прекъсване от няколко дни, което да ми подсигури добре изпрани дрехи и домашно сготвена храна. При завръщането си открих две приятелки с най-нелепо опънатата палатка: входът й бе обърнат настрани и гледаше към ивицата, а не както е редно – към морето. Палатката бе меко казано зле опъната, но поне с невероятен домашен любимец – враната Силвия, или каквото там женско име носеше.

Птицата била намерена от стопанката си Н. недалеч от дома й в периметъра между улица Московска и жълтите павета с недъг на крилото. Милозливата Н. прибрала враната, за да я спаси от недоброжелателни или залисани шофьори, твърде любопитни деца и въобще от враждебния градски паваж. След като враната – вече възстановена и намерила домашен уют – не пожелала да напусне своята спасителка, била заведена на море в клетка, за да не учудва хорските погледи, където е и моята среща с нея.
В горещите августовски дни на онова лято тя се разхождаше по плажа винаги близо до хавлията на стопанката си или се разполагаше в клетката, за да отиде до близкото капанче, където Н. любезно я гощаваше с шопска салата и други блюда от менюто.

От време на време чувах продължението на тази история, включително и миналата седмица. Н. намерила втора врана, този път със счупен клюн. Отново и дожаляло и прибрала и тази врана, като голямото й притеснение било как ще се разберат двете птици. След известно време те се разбрали, но се появила трета – отново с някакъв недъг, този път намерена от неин приятел. Разбира се, и тя била приютена близо до Московска, но след известно време стопанката й я подарила на приятел, който искал да си има врана. И т.н.

Разказах тази история на един мой приятел и той ми каза, че е крайно време да си направя блог и да поствам разни работи.

Понякога историите те карат да започнеш разни неща, които са много различни първоначалната история.

 

Смятам скоро да ида на гости на Н. и да снимам двете врани и да продължа тази история. Както и да започна някои други.